Иска ми се да не мисля.
Да ме хванеш за ръка и да отидем някъде, където няма никой, няма град, нито село, нито хора, нито wifi-instagram-facebook.
Попринцип съм градско момиче, така че, опитай да си представиш до какво състояние си ме докарал!
Искам да не мисля.
Да ходя по джапанки, да тичам, да виждам море-планина-язовир-гора-пустош, абе квото и да било девствено място, плюс теб.
Искам да се напия за пръв път, досега не съм го правила. Искам да ми държиш ръката.
Искам да те целувам и ти да целуваш мен.
Искам да си изпразня главата от всичко и пейзажът в нея да е слънчев, цветен и весел, а не претъпкан от задачи,работа,учене и какви ли не глупости.
Искам да има аз и ти. 
Искам да отидем в Мароко - твоето детство е минало там. Моята мечта е да отида там.
Нося ориенталското в себе си, то те връща към детските ти години, сякаш виждаш едно далечно Мароко, далечен ориент през 80"те - виждаш същото Мароко, спомените, ароматите, Казабланка,Агадир и Фес в мен.
Говоря ти на арабски, а ти полагайки глава в косите ми, си мислиш, че се потапяш в Сахарски спомени.
Ти не осъзнаваш, че аз съм точно това, което търсиш и искаш. Аз съм твоята младост, младостта, изобразяваща миналото ти. Или осъзнаваш, но не искаш да  го признаеш нито пред мен, нито пред теб. 
Искам да те отведа там. Да бъдем Жади и Лукас. / "Клонинг" / - една невъзможна любов.
Искам да те обичам, да почувствам свобода.
Искам и да забравя, че си разведен и с  две деца.

Не забрава - изживяване! Изживей докрай, вземи всичко, което можеш и ще имаш още един прекрасен спомен за старините си! :)

I promise! A на теб желая усмивка + http://www.youtube.com/watch?v=yedD4JsZyT0
за лека и приятна вечер! :-))

аз изживях своята приказка и невъзможната си любов. Жади и Лукас :))) помня ги.. успех

...и аз съм в процес на извживяване. Какво помага за това наше положение, знаеш ли някакъв лек? :-))