Кога ще усетиш страстта ми към тебе,човеко!?
Продавам за теб целия свят и туй що е в него.
 Аз, която сама срещу тълпите застанах.
Желаеш море?
В очите ти изсипвам го.
Желаеш слънце?
В ръцете ти пускам го.
Обичам те! - по облаци гравирам го.
На врабче и дърво разказвам го.
Обичам те! - по вода изписвам го.
И в чаши по лозята излизам го.
Обичам те, меч проливащ моята кръв.
Ти - не зная име на приказка за такъв.
Обичам те!...опитай да ми помогнеш.
Та..., който започва трагедии, завършва ги.
И този, който отваря врати,затваря ги.
Който пали огньове, гаси ги.
Ти,който пушиш в тъмнината, издишваш ме.
В морето да вдигам и спускам платната, оставяш ме.
Не ме ли виждаш, В МОРЕ ОТ ЛЮБОВ, ДАВИШ МЕ!
А вълните ме сдъвкват с надеждата и...изплюват ме.
Любими, от взора ми иди си...
Убиваш и съживяваш мечтите ми.
Стига! С мен на любовник роля играеш.
И думи..,които не мислиш, казваш.
Колко писма си мислил да ми изпратиш?
И с колко цветя си щял да ме радваш?
Колко по срещи съм ходила, пък те...не съществуват.
Колко рокли съм сънувала, желани да се купуват.
Колко колебания... къде ръката си да поставя.
Върни се при мен, защото земята ме изоставя 
и за времето сякаш забравя.
След теб обещание никому няма да дам, върни се!
Непокътнати са парфюмите и вълните им.
За кого е красотата ми и шалът от коприни?
Нокти съм си пуснала от години!
Върни се, както искаш
- като суша или вода изляна.
Та животът ми защо е, ако тебе в него те няма??